За поръчки и запитвания
0885513980

Меню
Меню
Тънкости в риболова на щука

09.06.2022 14:38:42

Тънкости в риболова на щука

Точна като торпедо, бърза като изтребител и маскирана като хамелеон, щуката е перфектен ловец и любима риба на риболовците. По-долу известният специалист по риболов на хищни риби – Дитмар Изаяш, ще ви запознае с нейните биологични особености, без да се скъпи на ценни съвети за нейното улавяне.

 

Оръжията на хищника

Външният вид на този хищник внушава респект - широко отворена уста, остри зъби, втренчен и студен поглед и обърнати настрани хриле. Тялото на рибата има обтекаема форма с удължени горна и долна челюст (патешка човка) и плоско чело, което не създава съпротивление във водата. Отгоре в кухините на челото се намират две големи очи, на които абсолютно нищо не може да убегне, стига обектът да се намира под правилен ъгъл спрямо главата на щуката. Именно по отношение на този ъгъл много риболовци допускат фаталната грешка, като подават примамката под хищника, респективно под полезрението на щуката. Щуката не може да усети както трябва плячката и бързо губи интерес. Както е известно, щуките притежават странична линия, с която улавят фините трептения, но само в непосредствено обкръжение. Затова очите, които виждат много надалеч, са много важни органи за щуката. Оптическият дразнител играе определяща роля за откриването на жертвата. Може да се каже образно, че разпалването на апетита на щуката тръгва от очите. Какъв е изводът? До голяма степен щуката взема решение за атака с очите си! Тя прихваща жертвата в своето обкръжение, решава да действа и напада. Естествено при това спомагателна роля играят и други сетивни органи. Обаче що се касае до самото нападение, т.е. атаката, тя се управлява изключително от очите. Това обяснява две типични прояви в поведението на щуката: преследването и пропускането на примамката.

 

На какво се дължат празните атаки?

Щом като щуката има силни очи и преследва примамката на дълги разстояния, защо въпреки това често пъти я пропуска при атака? Причината е, че когато щуката си отваря устата примамката изчезва за кратко от „мерника” й и „изстрелът” отива напразно. В такава ситуация риболовецът трябва да овладее нервите си и да заметне още няколко пъти на същото място. Често пъти щуката атакува повторно. Това е логично, тъй като с примамката сме разпалили ловния й инстинкт. Освен това е напълно вероятно на същото място да дебне още някой друг хищник с широко отворени очи.

Това типично поведение на щуките се използва от канадските риболовци, които малко преди да извадят примамката от водата изписват така наречената „осмица” с върха на пръчката. Това движение на примамката близо до лодката и в стеснено пространство улеснява нападателя в улавянето на жертвата, като дразнението е по-голямо и същевременно имитира паническо бягство на рибка.

 

Игра на повърхността

В началото споменахме, че много често се лови под полезрението на щуката и се пропускат много възможности. Затова е правилно примамката да се води близо до повърхността на водата, дори когато дълбочината е голяма и

ни подтиква повече да ловим надълбоко. Могат да се използват повърхностно плаващи воблери, тънкостенни блесни и леки силиконови примамки, които работят идеално в дълбочини между 0,30 и 2,00 метра. Повърхностно плаващата примамка се възприема по-бързо от щуката. Освен това тя подхожда на нейната стратегия за атака отдолу нагоре. Може би ще ви се стори неестествено да подавате примамката на един метър дълбочина, когато до дъното има още пет метра. Активната и готова за лов щука никога няма да остане да лежи на дъното, а ще стои винаги в косо положение с главата нагоре. При тази стойка опашката има достатъчно пространство за светкавично ускоряване на движението. Между впрочем за щуките не представлява трудност да изминат разстоянието от 3 до 4 метра до жертвата за части от секундата.

 

Цвят на примамката

Едно друго предимство на повърхностно плаващите примамки: Те рядко се закачат някъде, което намалява загубите и спестява пари. Колкото по-бистра е водата, толкова по-естествени трябва да бъдат цветовете на примамката. Известно е, че рибите със своята люспеста кожа се отразяват в околното пространство. Така например червеноперките блещукат в син оттенък в студена и бистра вода. В леко замътена вода костурите изглеждат кафяви, без да се забелязва особено цвета на перките и ивиците. Това са особености, които могат да бъдат много полезни при избора на примамката. Трябва да се стремим да изберем цветови оттенък, който се среща в естествената среда на хищниците. Такава примамка се възприема най-бързо като истинска рибка.

Практиката показва, че в почти всички водоеми костурите са най-предпочитаният обект, поради което трябва да се използват раирани и леко петнисти примамки. В зависимост от видимостта на водата и наличието на костури се използват примамки с по-ярки или с по-затъмнени ивици. По-долу показваме таблица с предпочитаните според сезона изкуствени примамки. Но, както се казва: изключенията винаги потвърждават правилото.

СЛАДКОВОДНИ хищници

Сладководни хищници

Тънкости в риболова на щука

Тънкости в риболова на щука

Точна като торпедо, бърза като изтребител и маскирана като хамелеон, щуката е перфектен ловец и любима риба на риболовците. По-долу известният специалист п Точна като торпедо, бърза като изтребител и маскирана като хамелеон, щуката е перфектен ловец и любима риба на риболовците. По-долу известният специалист п 2022-06-09T14:44:16+03:00 Тънкости в риболова на щука

<p><em>Точна като торпедо, бърза като изтребител и маскирана като хамелеон, щуката е перфектен ловец и любима риба на риболовците. По-долу известният специалист по риболов на хищни риби &ndash; Дитмар Изаяш, ще ви запознае с нейните биологични особености, без да се скъпи на ценни съвети за нейното улавяне.</em></p> <p>&nbsp;<img alt="" src="https://cdncloudcart.com/14162/files/image/p4082263.jpg" /></p> <p><strong>Оръжията на хищника</strong></p> <p>Външният вид на този хищник внушава респект - широко отворена уста, остри зъби, втренчен и студен поглед и обърнати настрани хриле. Тялото на рибата има обтекаема форма с удължени горна и долна челюст (патешка човка) и плоско чело, което не създава съпротивление във водата. Отгоре в кухините на челото се намират две големи очи, на които абсолютно нищо не може да убегне, стига обектът да се намира под правилен ъгъл спрямо главата на щуката. Именно по отношение на този ъгъл много риболовци допускат фаталната грешка, като подават примамката под хищника, респективно под полезрението на щуката. Щуката не може да усети както трябва плячката и бързо губи интерес. Както е известно, щуките притежават странична линия, с която улавят фините трептения, но само в непосредствено обкръжение. Затова очите, които виждат много надалеч, са много важни органи за щуката. Оптическият дразнител играе определяща роля за откриването на жертвата. Може да се каже образно, че разпалването на апетита на щуката тръгва от очите. Какъв е изводът? До голяма степен щуката взема решение за атака с очите си! Тя прихваща жертвата в своето обкръжение, решава да действа и напада. Естествено при това спомагателна роля играят и други сетивни органи. Обаче що се касае до самото нападение, т.е. атаката, тя се управлява изключително от очите. Това обяснява две типични прояви в поведението на щуката: преследването и пропускането на примамката.</p> <p><strong>&nbsp;<img alt="" src="https://cdncloudcart.com/14162/files/image/p4102526.jpg" /></strong></p> <p><strong>На какво се дължат празните атаки?</strong></p> <p>Щом като щуката има силни очи и преследва примамката на дълги разстояния, защо въпреки това често пъти я пропуска при атака? Причината е, че когато щуката си отваря устата примамката изчезва за кратко от &bdquo;мерника&rdquo; й и &bdquo;изстрелът&rdquo; отива напразно. В такава ситуация риболовецът трябва да овладее нервите си и да заметне още няколко пъти на същото място. Често пъти щуката атакува повторно. Това е логично, тъй като с примамката сме разпалили ловния й инстинкт. Освен това е напълно вероятно на същото място да дебне още някой друг хищник с широко отворени очи.</p> <p><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/14162/files/image/p4062179.jpg" width="637" height="478" /></p> <p>Това типично поведение на щуките се използва от канадските риболовци, които малко преди да извадят примамката от водата изписват така наречената &bdquo;осмица&rdquo; с върха на пръчката. Това движение на примамката близо до лодката и в стеснено пространство улеснява нападателя в улавянето на жертвата, като дразнението е по-голямо и същевременно имитира паническо бягство на рибка.</p> <p>&nbsp;<img alt="" src="https://cdncloudcart.com/14162/files/image/p4092407.jpg" /></p> <p><strong>Игра на повърхността</strong></p> <p>В началото споменахме, че много често се лови под полезрението на щуката и се пропускат много възможности. Затова е правилно примамката да се води близо до повърхността на водата, дори когато дълбочината е голяма и</p> <p>ни подтиква повече да ловим надълбоко. Могат да се използват повърхностно плаващи воблери, тънкостенни блесни и леки силиконови примамки, които работят идеално в дълбочини между 0,30 и 2,00 метра. Повърхностно плаващата примамка се възприема по-бързо от щуката. Освен това тя подхожда на нейната стратегия за атака отдолу нагоре. Може би ще ви се стори неестествено да подавате примамката на един метър дълбочина, когато до дъното има още пет метра. Активната и готова за лов щука никога няма да остане да лежи на дъното, а ще стои винаги в косо положение с главата нагоре. При тази стойка опашката има достатъчно пространство за светкавично ускоряване на движението. Между впрочем за щуките не представлява трудност да изминат разстоянието от 3 до 4 метра до жертвата за части от секундата.</p> <p>&nbsp;<img alt="" src="https://cdncloudcart.com/14162/files/image/p4092420.jpg" /></p> <p><strong>Цвят на примамката</strong></p> <p>Едно друго предимство на повърхностно плаващите примамки: Те рядко се закачат някъде, което намалява загубите и спестява пари. Колкото по-бистра е водата, толкова по-естествени трябва да бъдат цветовете на примамката. Известно е, че рибите със своята люспеста кожа се отразяват в околното пространство. Така например червеноперките блещукат в син оттенък в студена и бистра вода. В леко замътена вода костурите изглеждат кафяви, без да се забелязва особено цвета на перките и ивиците. Това са особености, които могат да бъдат много полезни при избора на примамката. Трябва да се стремим да изберем цветови оттенък, който се среща в естествената среда на хищниците. Такава примамка се възприема най-бързо като истинска рибка.</p> <p><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/14162/files/image/table.png" /></p> <p>Практиката показва, че в почти всички водоеми костурите са най-предпочитаният обект, поради което трябва да се използват раирани и леко петнисти примамки. В зависимост от видимостта на водата и наличието на костури се използват примамки с по-ярки или с по-затъмнени ивици. По-долу показваме таблица с предпочитаните според сезона изкуствени примамки. Но, както се казва: изключенията винаги потвърждават правилото.</p> <p><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/14162/files/image/p4102570.jpg" /></p>

, ,
Сравнение на продукти
Нашият онлайн магазин използва така наречените „Бисквитки“ Научете повече за нашата политика за поверителност и нашата политика за Бисквитки