За морунажи по Струма

Ето че пролетта вече чука на вратата, има - няма още месец и почваме да чакаме дунавските морунажи да навлязат в река Искър. Но не това ще е тема на днешния ни излет. Все пак исках да сефтосам новите си боленезе и макара с повечко риби, а къде най-добре това може да стане освен в Гърция. Речено - сторено, звъннах на моя приятел Жорката Петров, много стабилен мъж и голям рибар. Който е бил с него на риба, знае че дори и рамо до рамо да ловите, няма да си пречите. Към нас се присъедини и още един приятел, Ванката и екипът беше готов.
Трябваше да тръгнем от София в четири часа, но се замотахме, после дежурното сутрешно кафе и стана пет, ама какво от това. Пътят не го усетихме, но вече беше станало много светло и на местата, на които ловим, имаше коли от България и хората буквално се прескачаха. Така обаче риболов не става, изберете си място, така че хем да не пречите на някого, хем да не може под вас на десетина - двадесет метра да застане някой. Друго, което ми прави лошо впечатление е, че много колеги взимат всичката риба. Знам случай за мои познати, на които няма да кажа имената, когато за два дена са взели над СТО И ТРИДЕСЕТ КИЛА РИБА!!!!!! Е това вече е прекалено! И за какво са им тези кокаляци? А хората са с възможности! Ако не престанем скоро с тези изцепки, гърците накрая ще ни резнат. Другият бич са боклуците и паленето на огньове. Нямам думи, но каквото и да направим, няма да се променят, ще си останат диваци.
Тази година нямаше зима в Гърция като паралелно с това нямаше и едри риби по Ангиста, но добре, че поне река Струма се отчита добре и тя е нашия обект за риболовни подвизи. Мястото е добре познато - под вливането на Ангиста, непосредствено до село Миркинос. Там река Струма е доста голяма и е близо до морето, което докарва и морски кефали, но засега в битките с тях те са победители. Но ще видим дали ще е така и занапред. Мислехме риболова да е на болонеза и да започнем да захранваме с байт дропер (уред, който сваля червеите на дъното) като от време на време да стреляме по някоя прашка с червеи. Носех и четири кила захранка на VDA, като си мислех да добавя към още четири кила глина и малко червей в нея. Избрахме си място далеч от навалицата, оставихме колата на главния път. Пътят до реката беше минимум шестстотин метра, добре че бяхме с болонези и по-малко багаж, ако може да се каже малко де. И така, намерихме площадка около 20 м, имаше място и за трима ни. Всички щяхме да ловим с болонези шест метра, а аз пък щях и да сефтосам новото ми боло Шимано Fire Blood с акция до 20 грама на шест метра. Много пъргава въдица, добре балансирана и лека, единственият й проблем е високата цена, но кеф цена няма са казали хората. Макарата, която съм сложил на болото, беше пак на Шимано - RARENIUM CI4 размер 4000. Това са ново поколение макари, супер олекотени, но и тук като с болото само цената е кусура. Влакното, което й навих, е на Трабуко със сечение 0,165. Линията ми беше с оливетка на Дренан плюс четири броя сачми и двоен микро вирбел на Дайва, повод 0,145 флуорокарбон пак на Трабуко, кука 511 номер 14 на Камасан. Избрах да ловя с плувка четири грама с метален кил, която заради кила носи 3,6 - 3,7 грама. Оливета три грама и четири сачми я утежниха перфектно. Аз застанах най-отдолу, после Ванката, а накрая Жорката, като докато си правех линията, той стреляше червеи. Жоро избра да лови с пет грамова плувка с верижка и кука № 16 с повод от флуорокарбон, а на Иван линията му беше готова с 4 грама. И двамата имаха резервни болонези с три грама, готови за бой. Пред върха на болонезата се оказа четири - пет метра дълбоко, а пък точно пред мен беше идеално плитко, но между двете места имаше закачка, която ми костваше 4-5 обеци (куки) докато проверя докъде стига. По-навътре намерих чист участък и на второто изтичане имах морунажче около двеста грама. Направих сефтето на въдицата, една идея малко по-твърда ми трябваше, но няма пълно щастие. Второ изтичане, пак морунажче около двеста - триста грама. Петров също хвана едно морунажче точно пред мен, но нали си е рибар, веднага подаде два - три байтдропера, за да може да качи рибите по-нагоре и така да не ми пречи. На Ванката не му се отдаваше това с мятането и само цопваше пред нас, като редовно ни оплиташе. Естествено нямаше как да не го бъзикаме, че с тези силни и резки замятания може да работи в Канада като дървосекач и така риболовът ни вървеше в шеги и закачки докато в един момент строихме рибите в средата на реката. Течението обаче беше много странно, с въртели, което не позволяваше рибите да са в диапазон от два - три мерта, а на много по-голяма площ, което не че беше лошо, ама все пак правехме по-дълги изтичания, което много - много не ми харесваше. Сетих се, че носим и захранка, започнах да разбърквам, сложих в нея и триста грама шарен червей като я оставих да изпръхне, за да я доовлажня. Разбърках две кила River Ice плюс две кила Sicret, стана доста лепкава и тежка, което на мен лично много ми допадна. Имаше и приятен мирис на кекс но за съжаление беше за рибките, а не за мен. Минаха петнадесет минути, леко я доовлажних, направих четири пет топки и ги подадох пред Ванката. Докато се завъртя и двамата хванаха по-едри риби. Наложи се да мятам доста по-нагоре по течението, за да изтичам и аз на храната, а рибите буквално полудяха. На четири - пет риби подавах по две стиски, което се оказа много добре. Добре, добре, колко да е добре. Добре, че колата беше далеч и ме мързеше да връщам захранката, та я забърках - един път мързелът да се окаже хубаво нещо. Носех си и торен червей, опитах на него, излизаха каракуди, ама не ми се ловяха, та минах пак на шарен за морунки и кленчета. Излязоха и распери, като те бяха на етапи и в серии по три - четири, после ги нямаше. Явно идваха за малко заради плясъците от захранката и се махаха, но не можах да си обясня поведението им.
Ето че мина и този ден, а поговорката гласи: За един ден риболов, давам два живот. Колко ли ще живеем ние тогава? Равносметката беше, че червеят ги събира и държи пред нас, но не ги подреждаше заради течението. Дори и байтдроперът не можа. Разковничето беше храната, която ги накара да полудеят и ги подреди под нас. Дойде време да извадим живарниците, за кила няма да казвам колко са били, за да не каже някой тия пак как лъжат. И да сме благодарни на жените ни, че са се примирили с нашето хоби и не ни мрънкат, че ходим толкова често за риба. Това е засега от мен, до нови срещи и наслука.

Ивайло Янков